ГАЗОВ КОТЕЛ

Газовият котел е високо технологично устройство, което се състои от три основни части:

• горелка. Тя отговоря за отоплението на топлоносителя. Горивото влиза в камерата с помощта на дюзи, чрез които се осъществява равноморено разпределение на пламъка.
• електроника. Автоматична система, чрез която се осъществява управление и регулиране на режимите на работа на газовия котел и се гарантира безопасната експлоатация. При някои модели управлението и настройката на режимите може да се осъществява и онлайн през компютър или приложение за мобилни телефони.
• топлообменник. Прехвърля своята топлинна енергия към течността, която циркулира в системата. Изработва се от чугун, стомана, мед или алуминиева сплав.
  Различните модели газови котли могат да бъдат оборудвани с допълнителни устройства, гарантиращи тяхната безопасност:
  • датчик за наличие на пламък – спира се подаването на газ при угасване на пламъка
  • блокиращ термостат – изключва газовия котел при аварийно повишаване нивото на температурата в него
  • устройство за изключване на газовия котел при спиране подаването на газ
  • устройство за изключване на газовия котел при спиране на тока
  • датчик за контрол на тягата
  • устройство за изключване на газовия котел при ниско ниво на обема на топлоносителя.
  Газовите котли имат максимална и минимална мощност, които трябва да бъдат съобразени с мощността на отоплителната инсталация.

Според приложението си газовите котли се разделят на два основни вида:

1. Промишлени газови котли. Използват се за отопление на големи сгради и помещения, при които има необходимост от високи мощности от 50kW до над 1 МW. Тези газови котли биват само едноконтурни и при тях не се произвежда битова гореща вода на проточен принцип.
2. Битови газови котли. Оптимално решение за отопление чрез сградни парни инсталации и подови отоплителни системи. Отоплителната мощност при тях е от 12 kW до 35kW.

Според технологията, по която се усвоява топлината на изходящите газове битовите газови котли се разделята на:

- конвенционални газови котли. При изгарянето на горивото не се използва цялата енергия, а се губи т.нар. латента топлина, която заедно с парите изтича към комина. Това са по-стар вид газови котли, при които консумацията на газ е много по-голяма. Съгласно директива на ЕС за Ecodesign, от 2015 г. дистрибуцията на конвенционални газови котли е забранена.
- кондензни газови котли. Иключително икономично и изгодно средство за отопление, което се характеризира с много висока ефективност, като КПД е с до 25% по-висок отколкото при конвенционалните газови котли. При този вид газови котли се оползотворява не само топлината, получена при изгарянето на горивото, но и остатъчната енергия от получения конденз (водна пара, образувала се по време на горенето). Получената водна пара от горенето се кондензира и отвежда от съоръжението чрез специална дренажна система и компонентите на системата не са изложени на въздействието на киселинен агресивен кондензат. Поради по-ниските температурни режими, при които работят, тези газови котли са с по-дълъг срок на експлоатация.

Според мястото на монтаж газовите котли биват:

стенни, подови и парапетни газови котли. Стенните газови котли са предпочитани за отопление на средни по размер жилища и офисни помещения. Те са много по-евтини и лесни за монтаж от останалите видове газови котли.

Според предназначението си и броя на контурите се различават следните видове стенни газови котли:

- едноконтурни газови котли. Използват се само за отопление. Водата се нагрява в проточен топлообменник. Подгряването на битова гореща вода може да стане индиректно само чрез закупуване на допълнителен газов бойлер.
- двуконтурни газови котли. Могат да се ползват както за отопление, така и за затопляне на гореща вода. Този тип газови котли подават отоплителна мощност директно към отоплителната система на жилището – подово отопление или радиатори, а посредством втория контур осигуряват битова гореща вода на проточен принцип. Двуконтурният кондензен газов котел е най-разпространеният и търсен на пазара.

Според метода на запалване на горелката, стенните газовите котли биват:

- с пиезоелектричен елемент. Пускането на горелката на газовия котел се осъществява чрез ръчно натискане на бутон
- с електронно запалване. При тези газови котли се осъществява автоматично стартиране на запалването. Предимство е, че при спиране на електрозахранването газовият котел се включва и изключва автоматично. Газовите котли с електронно запалване са по-икономични, т.е. при тях няма необходимост от постоянно горящ пламък.

Според вида на тягата различаваме следните видове газови котли:

- с естествена тяга (тип камини). Използват се при газов котел с отворена горивна камера. Необходима е добра естествена вентилация и проветрение, а отвеждането на продуктите на горенето се извършва в комин.
- с принудителна тяга (турбо). Това е по-предпочитания модел газови котли на пазара. Отвеждането на изгорелите газове се осъществява чрез вентилатор, вграден в горната част на котела. Идеални са за помещения без наличен комин, достатъчно е да се направи само отвор в стената, което намалява и разходите за монтаж.

Според вида на горелката стенните газови котли биват:

- с атмосферна горелка. В горивния процес участва външен въздух и сместването става непосредствено в горивната камера
- с горелка с предварително смесване тип Premix. Въздухът се подава чрез електронно управляем вентилатор, а смесването и изгарянето се извършва в затворен обем. Горивният процес при тези газови котли е автоматизиран, а изгарянето е равномерно, без да се образуват зони с висока температура.

Според вида на горивната камера

- отворен тип газов котел. Кислородът от околния въздух чрез специални канали прониква в камерата и осигурява процеса на изгаряне. Отработените газове се отвеждат навън през комина. В помещението трябва да се осигури приток на свеж въздух чрез прозорец, през който да излизат продуктите от горенето и по този начин да се предотврати натрупването на въглероден оксид
- затворен тип газов котел. Представлява затворена зона с горелка, където въздухът се пропуска от коаксиален комин от типа тръба в тръба. Използват се в помещения, в които няма традиционен комин. В горната част на котела има вентилатор, с който се отвеждат изгорелите газове.

Според вида на топлообменника:

Важен елемент от конструкцията на газовия котел е топлообменника, който може да бъде изработен от различни материали: мед, стомана, алуминиева сплав и по-рядко от чугун
- стомана. При контакт на топлообменника с високи температури (особено в близост до горелката), не се образуват пукнатини, което се дължи на пластичните свойства на стоманата. Евтини са, поради простотатата на обработка на стоманата. Този вид топлообменници са склонни към корозия. Появата на ръжда както във вътрешната, така и във външната част, води до намаляване на срока на експлоатация. Поради големия си размер и тегло, те се характеризират и с уввеличено потребление на газ.
- чугун. Това е вторият по популярност топлообменник. За разлика от стоманата чугунът е по-неподатлив на корозия, но се характеризира с крехкост. При неравномерно загряване може да се получат пукнатини, затова е необхидима редовна поддръжка и профилактика.
- мед. Газови котли с меден топлообменник са издържливи и леки, характеризират се с малки размери и не са податливи на ръжда. Недъстатък е високата цена.
- алуминий. Ниско тегло, висока пластичност и и възможност за всякакава форма и сложност на кострукцията. Не са податливи на корозия, имат висока химическа устойчивост и отлична топлопроводимост.

ГАЗОВ КОТЕЛ

Газовите котли могат да се разделят според:

Приложението си

Технологията, по която се усвоява топлината

Мястото на монтаж

Предназначението и броя контури

Метода на запалване на горелката

Вида на тягата

Вида на горелката

Вида на горивната камера

Вида на топлообменника